Блоговете като терапия за живота по време на майчинство.

 

Мога да напиша книга за майчинствто, тя по голяма вероятност ще е трилър (не, не се шегувам), но с малки стъпки към големия успех, реших да създам този блог. Защо като можех да говоря глупости и във влога си? Защото там има голяма вероятност да ме видят повече хора и да се изложа, а все пак личните блогове вече са демоде и доста по-вероятно никой да не ме чете. Пиша за себе си, нещо като безплатен терапевт, ако някой започне да ме чете редовно, то той трябва да помисли също за специалист (пак не се шегувам).

 Коя съм аз и защо бих желала да занимавам някого със себе си? Аз съм Йоана, 26 годишна майка на едногодишни близнаци, маркетинг експерт, PR мениджър, собственик на крайно неуспешна компания за PR и маркетинг, работеща на 4 часов работен ден, книжен плъх, омъжена. Да се чете: звероукротител, не особено успешен в работата си в последната една година, средно успешен като родител и със задоволителен резултат като брачен партньор.

 Идеята за този блог расте в мен отдавна, но тази сутрин се отприщи с пълна сила, при гледката на едното ми бебе, което сутринта си свърши голямата нужда и реши с нея да си омаже целия креват и всичко в окръг, до което малките му пипала достигнаха. И всичко това в 7 сутринта, за Бога! Трябва да се измисли институция като „Закрила на детето“, но да бъде „Закрила за майката“. Та, това е причината да създам блога си, само с единчкия призив към всички Вас – Не сте сами! Всички сме затънали в лайна, отвсякъде, буквано!
 Да отглеждаш близнаци е комбинация от „Съдебен спор“ , „Страх“ и „Игри на волята“. В едни ситуации си Жоро Игнатов, в други си мислиш „-По-гадно няма накъде.“, а в края на деня печелиш само ако имаш толкова сила, че да не се напиеш от една чаша вино.
 Преди децата бях толкова амбициозна кифла, с толкова различни проблеми от сегашните ми, че чак ми липсват. След децата съм в следродилен застой и емоционален, и всякакъв. Нямам време, бе хора! Вярно, имам тяло на „не раждала“, но за сметка на това нямам същия хъс, свободно време, пари, желание за приключения и най-важното, което нямам е наивната представа, че „- Айде, бе, колко му е, колко може да е трудно да се гледа дете?“ и да вземем да си направим трето бебе, примерно. Макар че, в нашия случай да си направим трето и четвърто е по-вероятно..особено ако се напием в индийски ресторант. 100% съм сигурна, че в индийското слагат нещо за плодовитост, нямам друго обяснение как забременях още веднъж след като вече съм била бременна?!

 До седмия месец отглеждах децата сама (с любезното съдействие на съпугът ми вечер), след което имах детегледачка за кратко и от юни тази година отново сме сами с децата (вече на година и три месеца) по цял ден. Съчетавам отглеждането на деца и с работа home office, и поддържане на домакинството, и с ежедневното изречение „-Утре ще сгъна прането, обещавам.“ Това „утре“ не беше и днес, ама това е живота. Дали се справям – да, справям се. Дали съм ментално добре ще оставя на Вас да прецените. Всички истории, които ще изникнат в този блог са по действителен случай, за Ваша радост и за мое съжалание. 

Приятно да Ви е четенето!